На ръба на лудостта... (Изгубена вяра)
да те докосна.
Чувствам топлината ти,
но съм все така
скован от студ.
Губя бавно надеждата
в сърцето си, като
снимка в прашен кът.
Усещам как още ухаят
цветята, които забрави у
дома, съзрях мъртвата
им нежност, онази
така студена топлота.
Блажени са вярващите?!
Ако бог съществува, не
би ми причинил това.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеси Всички права запазени