20.09.2007 г., 20:05

На ръба на лудостта... (Изгубена вяра)

785 0 1
Виждам те, а не мога
да те докосна.
Чувствам топлината ти,
но съм все така
скован от студ.
Губя бавно надеждата
в сърцето си, като
снимка в прашен кът.
Усещам как още ухаят
цветята, които забрави у
дома, съзрях мъртвата
им нежност, онази
така студена топлота.
Блажени са вярващите?!
Ако бог съществува, не
би ми причинил това.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...