На ръба на лудостта... (Изгубена вяра)
да те докосна.
Чувствам топлината ти,
но съм все така
скован от студ.
Губя бавно надеждата
в сърцето си, като
снимка в прашен кът.
Усещам как още ухаят
цветята, които забрави у
дома, съзрях мъртвата
им нежност, онази
така студена топлота.
Блажени са вярващите?!
Ако бог съществува, не
би ми причинил това.
© Стеси All rights reserved.