На ръба на света...
* * *
На ръба на света превил съм коляно,
пред мен е необятното... нищо!
Небитието бездушно - голямо е,
тъмно, спокойно и хищно!...
И вперил съм взор във тъмата,
и взирам се с поглед издънен,
и реже скалата краката ми,
и тихо е!...
Безветрие трънено...
На ръба на света съм - падат звезди,
преливат в сияния сънени,
релефно в лицето ми ваят бразди
и гаснат в зенИци продънени...
А край мен като в бездна изтичат океаните,
в най-големия водопад на земята,
съскат, клокочат, изливат си раните
и изчезват дълбоко в недрата й.
На ръба на света е безкрайно и... тихо...
Седя и се взирам - търся нов свят,
и... друга галактика, леко усмихнатo,
ме зове... като скъп непознат...
Там...
На ръба на света...
Чака ново начало...
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
