На ръцете си коленичи
На ръцете си трябва да коленичиш
Бързаше, все бързаше
По много
Изпепели остатъка от онова сърце
и пак се забърза
За някъде
А всъщност за никъде
Сега е Декември
Облечен си в пуловер
Изплетен от онази нишка
Тя ти беше приятелка от доста отдавна
Самота и любов едновременно
Или самотна любов
Полегнала на облаците
Отдалечваше се от теб
Горе високо над дъгата
Забърза се и тя
Качи се още по-нависоко
Изтегляше нишката от теб
Ще ти бъде студено
Без пуловера изтъкан от нея
И мен ме нямаше
И кълбото от прежда също
И нишката я намаше
И любовта я нямаше
И НАС ни нямаше
Отдалечихме се
Ще се намерим ли?
Не! Дъгата ни даде много прежди
Но ние ги разплитахме
Усуквахме ги на възли
Които ни задушиха
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любов Никифорова Всички права запазени
