На ръцете си коленичи
На ръцете си трябва да коленичиш
Бързаше, все бързаше
По много
Изпепели остатъка от онова сърце
и пак се забърза
За някъде
А всъщност за никъде
Сега е Декември
Облечен си в пуловер
Изплетен от онази нишка
Тя ти беше приятелка от доста отдавна
Самота и любов едновременно
Или самотна любов
Полегнала на облаците
Отдалечваше се от теб
Горе високо над дъгата
Забърза се и тя
Качи се още по-нависоко
Изтегляше нишката от теб
Ще ти бъде студено
Без пуловера изтъкан от нея
И мен ме нямаше
И кълбото от прежда също
И нишката я намаше
И любовта я нямаше
И НАС ни нямаше
Отдалечихме се
Ще се намерим ли?
Не! Дъгата ни даде много прежди
Но ние ги разплитахме
Усуквахме ги на възли
Които ни задушиха
© Любов Никифорова All rights reserved.
