ЛюбовНикифорова (Любов Никифорова)
40 155
Dec 13, 2018, 11:24 PM  

На ръцете си коленичи 

  Poetry » Free verse
1352 7 7

На ръцете си трябва да коленичиш

Бързаше, все бързаше

По много

Изпепели остатъка от онова сърце

и пак се забърза

За някъде

А всъщност за никъде

Сега е Декември

Облечен си в пуловер

Изплетен от онази нишка

Тя ти беше приятелка от доста отдавна

Самота и любов едновременно

Или самотна любов

Полегнала на облаците

Отдалечваше се от теб

Горе високо над дъгата

Забърза се и тя

Качи се още по-нависоко

Изтегляше нишката от теб

Ще ти бъде студено

Без пуловера изтъкан от нея

И мен ме нямаше

И кълбото от прежда също

И нишката я намаше

И любовта я нямаше

И НАС ни нямаше

Отдалечихме се

Ще се намерим ли?

Не! Дъгата ни даде много прежди

Но ние ги разплитахме

Усуквахме ги на възли

Които ни задушиха

© Любов Никифорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Мария! На теб, Петър също благодаря!
  • За какво друго да пише Любов, разбира се, че за любовта! По нейния си страхотен начин, с вплетена нишка на тъга като предопределеност и чувствена неизбежност! Не мога да не призная, че това е поезия, макар и извън строгата и класическа форма, която е винаги мое предпочитание. Браво!
  • Препрочетох този стих и все още не мога да намеря думи да изразя неизразимото, а ти си успяла с толкова лекота да изтъчеш нишка за нова любов...
    Много рядко попадам на поезия като твоята, Любов.
    Благодаря ти!
  • Носи, да!
  • Толкова болка, но дъгата носи и радост вече ...
  • Стойчо, благодаря от сърце! За мен твоето признание е подарък!
  • Виж ти! Любов, освен да си добър преводач, явно пишеш и силна лирика!
    Естествено е да те поздравя с пожелание за още такива силни и хубави стихове!
Random works
: ??:??