За теб бих се превърнал в звезда...

 Бих озарявал Самотата светлинни години

 Стига да зная... че ти си някъде там...

 Някъде там...

 И някоя нощ ще погледнеш към мене. 

 За теб бих се превърнал на вятър...

 Бих вял и препускал неуморно мира.

 И всеки повей ще идва за твойта коса...

 Тъй търсейки тебе ще бъдат моретата -

 пустини...

 За теб бих се престорил на дъжд...

 Бих се рушил, извалял и ставал на кал...   

 И всяка капка ще идва към твойте устни.

 Тъй търсейки тебе ще бъдат пустини -

 морета... 

 И нека бъда със съдбата на Време,

 с всeки изгрев да се раждам и умирам пак

 Проклинам... Оковите от чакане на непосилното Бреме.

 Докле те срещна някой залез на онзи изоставен бряг...

 И ти да погледнеш към мене...