Jan 25, 2011, 10:00 AM

На С...

  Poetry
1K 0 0

 

 За теб бих се превърнал в звезда...

 Бих озарявал Самотата светлинни години

 Стига да зная... че ти си някъде там...

 Някъде там...

 И някоя нощ ще погледнеш към мене. 

 

 За теб бих се превърнал на вятър...

 Бих вял и препускал неуморно мира.

 И всеки повей ще идва за твойта коса...

 Тъй търсейки тебе ще бъдат моретата -

 пустини...

 

 За теб бих се престорил на дъжд...

 Бих се рушил, извалял и ставал на кал...   

 И всяка капка ще идва към твойте устни.

 Тъй търсейки тебе ще бъдат пустини -

 морета... 

 

 И нека бъда със съдбата на Време,

 с всeки изгрев да се раждам и умирам пак

 Проклинам... Оковите от чакане на непосилното Бреме.

 Докле те срещна някой залез на онзи изоставен бряг...

 И ти да погледнеш към мене...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...