Jan 25, 2011, 10:00 AM

На С...

  Poetry
1K 0 0

 

 За теб бих се превърнал в звезда...

 Бих озарявал Самотата светлинни години

 Стига да зная... че ти си някъде там...

 Някъде там...

 И някоя нощ ще погледнеш към мене. 

 

 За теб бих се превърнал на вятър...

 Бих вял и препускал неуморно мира.

 И всеки повей ще идва за твойта коса...

 Тъй търсейки тебе ще бъдат моретата -

 пустини...

 

 За теб бих се престорил на дъжд...

 Бих се рушил, извалял и ставал на кал...   

 И всяка капка ще идва към твойте устни.

 Тъй търсейки тебе ще бъдат пустини -

 морета... 

 

 И нека бъда със съдбата на Време,

 с всeки изгрев да се раждам и умирам пак

 Проклинам... Оковите от чакане на непосилното Бреме.

 Докле те срещна някой залез на онзи изоставен бряг...

 И ти да погледнеш към мене...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...