5.10.2018 г., 1:03

На сцената живот

586 4 3

Всички сме актьори на сцената живот,

и всеки един от нас играе главна роля...

сюжета е различен и всеки сам е сценарист

и тъй вълшебно се разлистват дните...!

Измислям си приказни вълшебства

а реалността далеч от мен остава...

в рухващият свят на изпепелени страсти.

И там някъде под руините - по кълва

най  вълшебното семенце - това на надеждата!

И ще го пазя завинаги скътано в душата си...

за да мога да живея в най измамната реалност!

Сега точно в този миг - имам нужда

от светла и вярна посока - така ми се иска

да опазим земята мирна и прекрасна...

за да бъдем онзи вълшебен извор на нови познания...!

Стихва вятъра а нощта отминава самотна и тъжна!

А утрото блести и ни целува за ново светло начало!

Ела, седни до мен да помечтаем...на сцената живот!

 

23.09.2018г

Катя Джамова

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Младене, благодаря ти за хубавия коментар!
    Стойчо, благодаря ти за хубавия стих!
    Влади, благодаря ти за хубавия коментар!
    Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи!

    Нощта се спуска тиха и вълшебна,
    изгряват световете и трептят,
    изпращат ни послания и вяра,
    че не сме сами във вселенския си път!
    Тогава стихвам закриляна и нежна
    и влизам тихо в храма на душата си,
    въпросите които си задавам ме изгарят
    но отговорите се раждат с утрото...

    Затова все протягам ръце към надеждата...
    и вярвам , че добротата живее във всеки един от нас!
  • Насред горчилката на дните
    и нощни светове различни:
    желаем пак да сме честити,
    да сме желани,да обичаме!
    Колко светли желания намерих в стихотворението ти,Катя!
    Приеми моите сърдечни поздрави!
  • Даваш своя трактовка /в "рухващият свят на изпепелени страсти"/ с прицел към "ново светло начало" на знаменитата Шекспирова мисъл, че светът е сцена, а ние актьори. Поздравление, Катя!

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...