Oct 5, 2018, 1:03 AM

На сцената живот

  Poetry » Other
573 4 3

Всички сме актьори на сцената живот,

и всеки един от нас играе главна роля...

сюжета е различен и всеки сам е сценарист

и тъй вълшебно се разлистват дните...!

Измислям си приказни вълшебства

а реалността далеч от мен остава...

в рухващият свят на изпепелени страсти.

И там някъде под руините - по кълва

най  вълшебното семенце - това на надеждата!

И ще го пазя завинаги скътано в душата си...

за да мога да живея в най измамната реалност!

Сега точно в този миг - имам нужда

от светла и вярна посока - така ми се иска

да опазим земята мирна и прекрасна...

за да бъдем онзи вълшебен извор на нови познания...!

Стихва вятъра а нощта отминава самотна и тъжна!

А утрото блести и ни целува за ново светло начало!

Ела, седни до мен да помечтаем...на сцената живот!

 

23.09.2018г

Катя Джамова

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Младене, благодаря ти за хубавия коментар!
    Стойчо, благодаря ти за хубавия стих!
    Влади, благодаря ти за хубавия коментар!
    Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи!

    Нощта се спуска тиха и вълшебна,
    изгряват световете и трептят,
    изпращат ни послания и вяра,
    че не сме сами във вселенския си път!
    Тогава стихвам закриляна и нежна
    и влизам тихо в храма на душата си,
    въпросите които си задавам ме изгарят
    но отговорите се раждат с утрото...

    Затова все протягам ръце към надеждата...
    и вярвам , че добротата живее във всеки един от нас!
  • Насред горчилката на дните
    и нощни светове различни:
    желаем пак да сме честити,
    да сме желани,да обичаме!
    Колко светли желания намерих в стихотворението ти,Катя!
    Приеми моите сърдечни поздрави!
  • Даваш своя трактовка /в "рухващият свят на изпепелени страсти"/ с прицел към "ново светло начало" на знаменитата Шекспирова мисъл, че светът е сцена, а ние актьори. Поздравление, Катя!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...