Oct 5, 2018, 1:03 AM

На сцената живот

  Poetry » Other
585 4 3

Всички сме актьори на сцената живот,

и всеки един от нас играе главна роля...

сюжета е различен и всеки сам е сценарист

и тъй вълшебно се разлистват дните...!

Измислям си приказни вълшебства

а реалността далеч от мен остава...

в рухващият свят на изпепелени страсти.

И там някъде под руините - по кълва

най  вълшебното семенце - това на надеждата!

И ще го пазя завинаги скътано в душата си...

за да мога да живея в най измамната реалност!

Сега точно в този миг - имам нужда

от светла и вярна посока - така ми се иска

да опазим земята мирна и прекрасна...

за да бъдем онзи вълшебен извор на нови познания...!

Стихва вятъра а нощта отминава самотна и тъжна!

А утрото блести и ни целува за ново светло начало!

Ела, седни до мен да помечтаем...на сцената живот!

 

23.09.2018г

Катя Джамова

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Младене, благодаря ти за хубавия коментар!
    Стойчо, благодаря ти за хубавия стих!
    Влади, благодаря ти за хубавия коментар!
    Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи!

    Нощта се спуска тиха и вълшебна,
    изгряват световете и трептят,
    изпращат ни послания и вяра,
    че не сме сами във вселенския си път!
    Тогава стихвам закриляна и нежна
    и влизам тихо в храма на душата си,
    въпросите които си задавам ме изгарят
    но отговорите се раждат с утрото...

    Затова все протягам ръце към надеждата...
    и вярвам , че добротата живее във всеки един от нас!
  • Насред горчилката на дните
    и нощни светове различни:
    желаем пак да сме честити,
    да сме желани,да обичаме!
    Колко светли желания намерих в стихотворението ти,Катя!
    Приеми моите сърдечни поздрави!
  • Даваш своя трактовка /в "рухващият свят на изпепелени страсти"/ с прицел към "ново светло начало" на знаменитата Шекспирова мисъл, че светът е сцена, а ние актьори. Поздравление, Катя!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...