На сцената наречена живот
Животът не е лесен - нито е песен
по - кални пътеки вървя...
Но в сърцето си пазя - мир и надежда
и онази чисто бяла невинна - черта...
Светът е добър - светът е обичан!
Само гледните точки са малко различни!
С природни ресурси той е изобилен...
И има място - за всички...
И така замечтана вървя сред полята
сред жита и синчец, макове червени,
маргаритки бели и дъхави билки...
Те дар са от Бога - за да има за всички!
И така замечтана се взирам в небето
мирно, слънчево, синьо
и гальовно ме гали вятър планински
покрай мен се издигат заснежени върхари!
Живота е лесен - живота е песен!
Щом във мир си с душата
и вселенските закони в себе си пазиш.
Има песни на птици и крила пеперудени
няма нищо, че зимата идва...
И снежинките бели - посипват земята
и е толкова, толкова бяло...
Позлатена реката в извивки познати
пише в летописа с букви златни...
Тук е моята - родна Земя и ухае на здравец!
И всичко тук нашепва легенди
за един древен и славен народ!
И няма нищо, че времената са други,
че времето бърза - всяка стъпка
оставя следа по - пътеките бели...
Виж кокичета в сухи треви -
как закачливо говорят...и това
ще отмине - смела бъди
и светли мисли - разпилявай в без края...
И вселени далечни пулсират - искрят
щом в сърцето си пазиш надежда
на тази сцена наречена живот
има място за още мечти, обич и смях!
И на сцената звездна играя в захлас
имам рокля избродирана с чудни звезди
а в косата ми светят далечни галактики
и непознати вълшебни вселени...
И е толкова нежно - галактическият вятър
да развява завесите звездни...
Поувлякох се май - два часът в полунощ е
притихнал е света и сладко, сладко спи...
А аз прегръщам с обич музата вълшебна
на тази вечна сцена - наречена живот...!
07.01.2023г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
