На село

Помня - помня полето!
С огромни зелени треви,
ветреца, реката, небето,
гората, Балкана блести!
А аз - прекосявам баири
с развети от злато коси,
към мене споглеждат пастири
и вятър в ушите шепти!
Шепти за герои прославни, 
Киряев обхождал е тук,
навсякъде пълно е с тайни
положени в земният скут!
Сама, полубоса минавам
по селският пясъчен път,
над мене небето съзрява
и слънце под моята гръд!
Все още съглеждам полето
в сърцето си, с обич гори,
притварям очите - и ето -
отново Балкана блести!!!

Лъчиста