22.07.2010 г., 16:20 ч.

На сергията на живота(1) - Надеждата 

  Поезия
576 0 13

“Ако можех да имам едно

магазинче със две полички,

бих продавал познайте какво –

Надежда,  Надежда за всички.”

Джани Родари

 

И седя си ей там, тъй опърпана,

зад усмивката скрила тъга,

през душата ми в огън и въглени

покрай мене препуска света.

 

Никой тук не поспира за малко,

даже поглед не спират дори,

щото стоката, казват, не бивала,

не вървяла във нашите дни

 

Вярно, стока е днес демодирана -

две цветенца, поляти с сълзи,

две-три кратки, но истински приказки,

шепа болка и китка мечти.

 

Казват, били непотребни

и другите мои неща –

купа мидички дар от морето

и няколко сухи листа.

 

А отзад на сергията, вляво,

малко скрити и малко встрани,

разположих и своите спомени,

детска радост и чисти сълзи.

 

Нещо ми куца рекламата.

Аз ли не съм във ред?!

Или просто светът запъхтян е,

устремен, без да пита “Къде?”

 

А при мен нищо модно и лъскаво –

без целофан и без силикон,

даже думите малко са сбръчкани,

старомодни и някак не в тон.

 

И стоя си аз там, и те чакам

да огледаш със поглед суров

моето малко богатство,

сбирано цял живот.

 

Ще ми кажеш тогава навярно –

Искам камък, спал в морска вода,

малко хляб, шепа сол, чаша вино на масата,

и едно “Добър вечер, любов”.

 

Бургас, януари 2010

 

 

www.spiritofburgas.web244.com

 

 

© Соня Емануилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??