На сергията на живота(1) - Надеждата
“Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал познайте какво –
Надежда, Надежда за всички.”
Джани Родари
И седя си ей там, тъй опърпана,
зад усмивката скрила тъга,
през душата ми в огън и въглени
покрай мене препуска света.
Никой тук не поспира за малко,
даже поглед не спират дори,
щото стоката, казват, не бивала,
не вървяла във нашите дни
Вярно, стока е днес демодирана -
две цветенца, поляти с сълзи,
две-три кратки, но истински приказки,
шепа болка и китка мечти.
Казват, били непотребни
и другите мои неща –
купа мидички дар от морето
и няколко сухи листа.
А отзад на сергията, вляво,
малко скрити и малко встрани,
разположих и своите спомени,
детска радост и чисти сълзи.
Нещо ми куца рекламата.
Аз ли не съм във ред?!
Или просто светът запъхтян е,
устремен, без да пита “Къде?”
А при мен нищо модно и лъскаво –
без целофан и без силикон,
даже думите малко са сбръчкани,
старомодни и някак не в тон.
И стоя си аз там, и те чакам
да огледаш със поглед суров
моето малко богатство,
сбирано цял живот.
Ще ми кажеш тогава навярно –
Искам камък, спал в морска вода,
малко хляб, шепа сол, чаша вино на масата,
и едно “Добър вечер, любов”.
Бургас, януари 2010
www.spiritofburgas.web244.com
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Соня Емануилова Всички права запазени
