5.08.2014 г., 22:33

На сестра ми, с любов

41.8K 5 6

Единствена си ми... от Бог дарена,
(и не случайно с тебе сме едно).
От друг живот дошла си, преродена,
изваяна със ангелско перо.
В детството, ти кака ме наричаше,
(нали се бях родила преди теб),
но често във душата ми надничаше,
било за укор или за съвет. 
Растеше много дива, любопитна,
с огромни ококрени очи,
а синьото проблясваше смутено
щом зърнеше в сърцето ми сълзи.
Пораснахме... Делят ни километри,
но пак си цялата за мен очи.
Щом радостите с болките несметни
споделяш, щом със мене те боли...
Единствена си ми. От Бог дарена.
Щастлива съм, че имам те сега.
Бъди до мен. Бъди благословена!
Любима моя, истинска Сестра!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Препрочетох с удоволствие за пореден път...
  • Сега видях колко пъти е четен този стих и не мога да повярвам на очите си.
    35 962 е доста внушително число.
  • Чудесно е да имаш най-близък човек,Таня,макар и на километри....И много хубаво си описала това чувство!И аз я имах,и аз бях "каката",и тя беше далече,но вече я няма...Също й написах стих,който няма да чуе,но много тъжен...Радвам се на твоя!!
  • Мила Таня моята любима сестра ме поздрави за рожденния ден с твоя стих и много ме трогна. Сякаш е писан и за нас. Колко е хубаво, че има такива нежнии обичливи души като теб на света!!🌷
  • Благодаря!
    Нищо че от 24 години живее на 3333 км от мен, в Португалия, тя е на един миг разстояние.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...