5.08.2014 г., 22:33

На сестра ми, с любов

41.8K 5 6

Единствена си ми... от Бог дарена,
(и не случайно с тебе сме едно).
От друг живот дошла си, преродена,
изваяна със ангелско перо.
В детството, ти кака ме наричаше,
(нали се бях родила преди теб),
но често във душата ми надничаше,
било за укор или за съвет. 
Растеше много дива, любопитна,
с огромни ококрени очи,
а синьото проблясваше смутено
щом зърнеше в сърцето ми сълзи.
Пораснахме... Делят ни километри,
но пак си цялата за мен очи.
Щом радостите с болките несметни
споделяш, щом със мене те боли...
Единствена си ми. От Бог дарена.
Щастлива съм, че имам те сега.
Бъди до мен. Бъди благословена!
Любима моя, истинска Сестра!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Препрочетох с удоволствие за пореден път...
  • Сега видях колко пъти е четен този стих и не мога да повярвам на очите си.
    35 962 е доста внушително число.
  • Чудесно е да имаш най-близък човек,Таня,макар и на километри....И много хубаво си описала това чувство!И аз я имах,и аз бях "каката",и тя беше далече,но вече я няма...Също й написах стих,който няма да чуе,но много тъжен...Радвам се на твоя!!
  • Мила Таня моята любима сестра ме поздрави за рожденния ден с твоя стих и много ме трогна. Сякаш е писан и за нас. Колко е хубаво, че има такива нежнии обичливи души като теб на света!!🌷
  • Благодаря!
    Нищо че от 24 години живее на 3333 км от мен, в Португалия, тя е на един миг разстояние.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...