15.03.2008 г., 9:42 ч.

На сина ми 

  Поезия » Друга
1037 1 11

Кога загуби детската почтеност

и размени Луната за жълтици?

Усмихваш се нахакано-надменно

и подминаваш бедната старица.

Замеряш с камък дрипавото куче.

А някога за Ласи беше плакал!

От кой на равнодушие се учиш -

единствено изгода да очакваш?

Поел си път, за мене непонятен.

Пред нас издигаш странна бариера.

В борбата си да бъда твой приятел

не мога същността си да намеря.

Но още вярвам в святата ни връзка!

Дано във времето не се разминем!

 

Разсъмва се. Измъквам се на пръсти.

Обичам те! И те очаквам, сине!

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Докосна ме стиха ти!Много емоционална творба!Харесах!
  • Ах, родителството сигурно е тежък кръст. Дано да намерите (или вече да сте намерили) пътя обратно един към друг! И синът ти да те радва, вместо да те разочарова.
  • Силно!Въздействащо!Прекрасно!/както винаги/.
    Четохме го заедно със сина ми /на 17 е/и го харесахме и двамата.
  • Бианка, разтреперих се!
    Тъжно! Но дано да не се разминете!
    Искрено се надявам!
  • Нписано с много тъга...но и с много силна
    майчина обич...Страшно вълнуващ стих...!
    Когато синовете ни пораснат...ах, Бианка...
    с много обич.
  • Огромна майчина болка...Но и любовта и вярата са силни!И те ще победят!
  • Прекрасен стих написан с истинско дълбоко чувство! Поздрави!
  • Изплакан стих!
    Браво!
  • Много болка има в този стих!Дано светлата майчина обич да победи равнодушието,пожелавам ти го от сърце!
  • Отново докосна дълбоко душата ми!С обич,Бианка!
  • Прекрасна изповед!
    "Дано във времето не се разминем!"
Предложения
: ??:??