На сина ми
Кога загуби детската почтеност
и размени Луната за жълтици?
Усмихваш се нахакано-надменно
и подминаваш бедната старица.
Замеряш с камък дрипавото куче.
А някога за Ласи беше плакал!
От кой на равнодушие се учиш -
единствено изгода да очакваш?
Поел си път, за мене непонятен.
Пред нас издигаш странна бариера.
В борбата си да бъда твой приятел
не мога същността си да намеря.
Но още вярвам в святата ни връзка!
Дано във времето не се разминем!
Разсъмва се. Измъквам се на пръсти.
Обичам те! И те очаквам, сине!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
