Mar 15, 2008, 9:42 AM

На сина ми

  Poetry » Other
1.2K 1 11

Кога загуби детската почтеност

и размени Луната за жълтици?

Усмихваш се нахакано-надменно

и подминаваш бедната старица.

Замеряш с камък дрипавото куче.

А някога за Ласи беше плакал!

От кой на равнодушие се учиш -

единствено изгода да очакваш?

Поел си път, за мене непонятен.

Пред нас издигаш странна бариера.

В борбата си да бъда твой приятел

не мога същността си да намеря.

Но още вярвам в святата ни връзка!

Дано във времето не се разминем!

 

Разсъмва се. Измъквам се на пръсти.

Обичам те! И те очаквам, сине!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Докосна ме стиха ти!Много емоционална творба!Харесах!
  • Ах, родителството сигурно е тежък кръст. Дано да намерите (или вече да сте намерили) пътя обратно един към друг! И синът ти да те радва, вместо да те разочарова.
  • Силно!Въздействащо!Прекрасно!/както винаги/.
    Четохме го заедно със сина ми /на 17 е/и го харесахме и двамата.
  • Бианка, разтреперих се!
    Тъжно! Но дано да не се разминете!
    Искрено се надявам!
  • Нписано с много тъга...но и с много силна
    майчина обич...Страшно вълнуващ стих...!
    Когато синовете ни пораснат...ах, Бианка...
    с много обич.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...