На сина ми
Здравей, мое мило момче,
след облаци още ли тичаш
или пък живота тъчеш
и вечер до късно го сричаш.
Навярно в очите ти спят
слънцата и белите гълъби,
а денем, окъпан от цвят,
се качваш по стръмните стълби.
А после, достигнал върха,
отново рисуваш планети,
поемаш с гърдите дъха
нагоре да може да свети.
Усмихвам се. Имаш крила
и устрема вятър, заряда.
Носѝ тази вярна искра,
носѝ я, момче, и не падай...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
