15.04.2009 г., 11:46 ч.

На ситите сърцата са от камък 

  Поезия » Гражданска
939 0 26
Сгромолясаното слънце в сърцето ми,
с уморени сълзи плаче на глас,
но наточения жаден ръб на брадвата
ми напомня, че все още съм жива.
Жесток и суетен, хаосът ни пренарежда,
лъжедобрите ликуват в първите редици,
обезчестена, четирилистната детелина
ухажва с примирението си несбъдването.
Молитвата на истината тъжно мълчи в ъгъла,
на ситите сърцата са от камък,
не е актуален вече катранът на ада,
в капаните земни гладните се гърчат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??