9.10.2018 г., 20:46

На спирката

1K 0 0

По спирките е пълно със лица
А те изпълнени с толква надежди
Лица търсещи своите слънца
Следващи пътища, оплетени прежди

Белия старец със многото спомени
И момичето търсещо принца си
Малки момчета от вятъра гонени
И любимата която завинаги тръгва си

Хиледи хора купчини чувства,мълчат
И всеки чака по спирки мечтите си
Чакат рейсовете житейски седят
И пътуват с тях до края на дните си
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Герчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...