9.10.2018 г., 20:46

На спирката

1K 0 0

По спирките е пълно със лица
А те изпълнени с толква надежди
Лица търсещи своите слънца
Следващи пътища, оплетени прежди

Белия старец със многото спомени
И момичето търсещо принца си
Малки момчета от вятъра гонени
И любимата която завинаги тръгва си

Хиледи хора купчини чувства,мълчат
И всеки чака по спирки мечтите си
Чакат рейсовете житейски седят
И пътуват с тях до края на дните си
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Герчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...