На стари години
Годините ни край предричат
и вече си броиме дните.
Пред погледа ни те се стичат
във сенки мъртви по стените.
Влажнеят ни очите вече
и бръчки кожата посичат.
А изворите ни, човече,
към своето море изтичат.
Край нас израстват здрави внуци
и с наш′то име се наричат.
В душите ни се чуват звуци -
на стари песни те приличат.
Мераците ни се предават
и спомени зад нас надничат.
Сърцата още се не дават -
с надежди нови се обличат.
Макар познати чак до болка,
телата ни не се привличат.
Във таз последна обиколка
душите само се обичат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
