На стари години
Годините ни край предричат
и вече си броиме дните.
Пред погледа ни те се стичат
във сенки мъртви по стените.
Влажнеят ни очите вече
и бръчки кожата посичат.
А изворите ни, човече,
към своето море изтичат.
Край нас израстват здрави внуци
и с наш′то име се наричат.
В душите ни се чуват звуци -
на стари песни те приличат.
Мераците ни се предават
и спомени зад нас надничат.
Сърцата още се не дават -
с надежди нови се обличат.
Макар познати чак до болка,
телата ни не се привличат.
Във таз последна обиколка
душите само се обичат!
© Никола Апостолов All rights reserved.
