Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
7.04.2021 г., 9:12 ч.  

На сто безлуния от вас 

  Поезия » Философска
908 4 8

Когато всички думи тихо зъзнат,
като сред преспи пръснати зърна,
когато чудесата падат възнак
и лепне по ресниците слана,

 

когато бяла смърт го прелъстява –
изстинал, скрит от хорската ви гмеж,
той знае, орисията такава,
след всеки крах, е порив и поглеж,

 

пробива мракобесните зандани,
пак животворен лъч, цъфтят липи...
Сърцето му и буца лед да стане,
искрата в него ще го разтопи.

 

Ще бъде нощ, ще дойде млада пролет,
ще го целуне, с люлякова страст.
Авлигите, за него ще измолят,
нов свят... На сто безлуния от вас.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??