На сто безлуния от вас

7.04.2021 г., 9:12 ч. 3 год

Поезия » Философска

5.0 / 5

1014 4 8

Когато всички думи тихо зъзнат,
като сред преспи пръснати зърна,
когато чудесата падат възнак
и лепне по ресниците слана,
когато бяла смърт го прелъстява –
изстинал, скрит от хорската ви гмеж,
той знае, орисията такава,
след всеки крах, е порив и поглеж,
пробива мракобесните зандани,
пак животворен лъч, цъфтят липи...
Сърцето му и буца лед да стане,
искрата в него ще го разтопи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Там, където ме чака Алиса
Признание

Живея в спомена за първата ни среща. Той стана моят първороден дом. Очите ти ме гледаха горещо. Поис...
Мъжко хоро

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Запомни

Най-незабравимото време - то остава, моя тъжна любов! Надделяло над стремглавото бреме, в магнита на...

Още произведения »