Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
Apr 7, 2021, 9:12 AM  

На сто безлуния от вас 

  Poetry » Phylosophy
910 4 8

Когато всички думи тихо зъзнат,
като сред преспи пръснати зърна,
когато чудесата падат възнак
и лепне по ресниците слана,

 

когато бяла смърт го прелъстява –
изстинал, скрит от хорската ви гмеж,
той знае, орисията такава,
след всеки крах, е порив и поглеж,

 

пробива мракобесните зандани,
пак животворен лъч, цъфтят липи...
Сърцето му и буца лед да стане,
искрата в него ще го разтопи.

 

Ще бъде нощ, ще дойде млада пролет,
ще го целуне, с люлякова страст.
Авлигите, за него ще измолят,
нов свят... На сто безлуния от вас.

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??