На стъкления покрив - детски спомен
На стъкления покрив под звездите
аз вкусвах тихо от сълзите на падащия мрак.
И ей така, съвсем по детски, се раждаха мечтите.
А аз летях, понесена от призрачния зрак.
Луната пълна, поливаше ме с лунен, снежен прах...
Дъждът коне рисуваше, а те светулките целуваха.
Щурчета пееха в захлас, букет от нотички набрах!
Вълните дългокоси, разпилени, за вятъра сънуваха
И притаила огнен дъх, прегръщах синьото небе.
Игрите не забравям, стаила в спомените лишни...
Кънти звънче, гласът на мама, потапям се в море.
Ах, миг на красота ми носят дните предишни!
Ухание се носеше на ментов сладолед,
смокини, шоколад и много оптимизъм...
И всичко бе забава, наивен, детски светоглед.
Сега съм тук, пораснала, ех, този реализъм...
На онзи стъклен покрив под звездите,
където нивга няма да се върна пак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Eva Rang Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
