EvaRang (Eva Rang)
84 471
10 авг. 2019 г., 14:55

На стъкления покрив - детски спомен 

  Поэзия » Другая
1260 2 33

 На стъкления покрив под звездите

 аз вкусвах тихо от сълзите на падащия мрак.

 И ей така, съвсем по детски, се раждаха мечтите.

 А аз летях, понесена от призрачния зрак.

 Луната пълна, поливаше ме с лунен, снежен прах...

 Дъждът коне рисуваше, а те светулките целуваха.

 Щурчета пееха в захлас, букет от нотички набрах!

 Вълните дългокоси, разпилени, за вятъра сънуваха

 И притаила огнен дъх, прегръщах синьото небе.

 Игрите не забравям, стаила в спомените лишни...

 Кънти звънче, гласът на мама, потапям се в море.

 Ах, миг на красота ми носят дните предишни!

 Ухание се носеше на ментов сладолед,

 смокини, шоколад и много оптимизъм...

 И всичко бе забава, наивен, детски светоглед.

 Сега съм тук, пораснала, ех, този реализъм...

 

 

 На онзи стъклен покрив под звездите,

 където нивга няма да се върна пак.

 

 

© Eva Rang Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

"От покрива можеш да видиш цялата прелест на звездите, а от прозореца не. Да се чудиш защо хората не живеят на покривите!" »

9 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И двете стихотворения са хубави, но по различен начин. И двете са плод на авторска фантазия, така че смело напред и нагоре
  • Благодаря за включването, Петър. В къщата, в която съм родена, имаше смокиня на двора. Странно за София, но факт. Та и при мен това дръвче носи един особен носталгичен привкус на детство...
  • Има лека носталгия в края...
    И аз обичам смокините, имахме две дървета в двора, в дома, където израснах. Това вече си е моята носталгия
    Поздрави!
  • Имам страх от високото...
  • Айде стига вече! Събираме се и отиваме някъде на друго място за по кафе.
  • Напиши и ти нещо възвишено, щом си толкова отракана. Или на стъкления покрив пак си бляла.
  • Крадяла! пак съм бляла,
    като съм писАла...
  • На сенда луната
    гладна огладняла,
    че и млечен шоколад
    си тайничко градяла!

    😅!
  • Съвсем лесно е, изхвърляш ненужните думи, добавяш нови, правиш подходящи комбинации, като целта е да се запази смисълът и емоцията. Знам, ще кажеш, че това вече не е твое. Твое е. Аз не мога да го измисля такова. Просто един вариант, една редакция...

    На стъкления покрив, под звездите,
    аз вкусвах тихо падащия мрак.
    В сърцето ми се раждаха мечтите,
    очите ми ги виждаха след зрак.

    Луната тайничко облизваше
    парченца млечен шоколад.
    В игриви капчици коне танцуваха,
    въртяха се в кристален свят.

    Душата ми бе волна и летеше,
    превръщаше се в пламнал мак.
    “Обичаш!”, вятърът шептеше,
    “Знам, утре ще си тука пак!“
  • Не е добра идея редакторът да влиза в обяснителен режим. Качи ли се веднъж на пързалката, слизане няма. Колкото до произведението, добрата идея от първия вариант не е представена и разработена по-добре.
  • Еви, купонът при теб отново е на макс.
    Постарала си се, и ти прави чест, че се стремиш към развитие. Всички имаме да учим. Уроците често идват сами. И това, което ми се иска да ти пожелая е да откриеш точните учители, слушайки разума и сърцето си.
    Успех, момиче!
  • Видял съм, прочел съм и съм анализирал.
    И не нарушавам никое, и съм прав в случая!
    Толкоз от мен тук, че ми става неудобно вече, заради Ева.
    За което и се извинявам!
  • mislitel (Георги Каменов), Общите правила за предизвикателствата са публична информация. Виж в т.3 и т.4 какво пише.
    Модераторката даде преопръки, от които имаше полза, както виждам. Намеса в свободата на словото няма. Оплачи се без да вдигаш излишен шум и не повтаряй вече казани неща.
  • имаш поща!
  • Ако ,,насечено,, означава по-строго придържане към точните рими и ямба, ще се съглася. Първите три и пследните два стиха са същите. Вариант 2 е по-богат с ,, щурчета, венец от ноти, гласа на мама, спомени, ванилов сладолед, смокини, шоколад и детски оптимизъм,,
  • Не знам дали е по правилата, но дадох глас за първия вариант. Моля, за този, който е по вкуса на цензурата тук, да не се отчита!
    Съжалявам, ще се повторя, първият Оригинал беше Бисер, това нещо, написано заради издевателствата, е само стъклено мънисто в сравнение с него!
    Тази оценка е по моята скала, а доколкото разбирам, в тези конкурси тук, победител избират потребителите.
    Със съжаление обаче в поредна конкурсна творба вече, виждам, че хората от сайта се стремят да влияят на това! А този факт въобще не се връзва с информацията, която публично се предоставя за водеща.
    Обвинявам публично лицата тук, модератори и прочие, в намеса на свободата на словото, и манипулиране на конкурсите в частност!
    Това видях, това казвам и не ме е страх от никого да го заявя!
    Смятам, че не нарушавам никакви писани и неписани правила на сайта, казаното от мен може да се потвърди от множество публикации, стига авторите им да се престрашат!
    Изисквам намесата на админ.
  • На стъкления покрив, под звездите,
    аз вкусвах тихо от сълзите на падащия мрак...
    И в детското сърце тъй чисто се раждаха мечтите.
    Очите ми се скитаха отвъд реалността.

    Луната нежно ме целуваше, покрила ме
    със млечен шоколад. Игриви капчици, коне рисуваха, а вятърът ги гонеше и те танцуваха...
    във валса приказен увлечени, в кристали огнени облечени.

    Душата ми бе тъй волна, летеше, връщаше се, ален, пламнал мак!
    На онзи стъклен покрив под звездите, където нивга няма
    да се върна пак...

    Това е предния стих, в случая - ябълката на раздора.
    Благодаря, Христо, знам че винаги ще ме подкрепяш 🤗
  • Браво, Еве! Стар стих, нов стих (прочетох и двата)- важното е човек да пише (съответно рисува,прави фотографии и т.н.) с удоволствие и чувство. А този стих определено е написан с чувство. Винаги ще има критици, по-важното е човек да не се отказва. Успех от мен в конкурса !!!
  • Аз съм изпуснала първото, защо не го качиш извън комкурса?
  • Ами то стана една...Излиза, че всички са харесали повече първата творба(извинявам се, че я наричам така). Не е моя вината, че според правилата на сайта, стихът не бе приет за поезия. Да не говорим, че мигновенно доста хора се намесиха за да ми дадат "градивна критика". Само този път помолих, ако и това не отговаря на критериите, да бъде просто премахнато без излишни коментари. И още нещо, напълно съм съгласна, че не е редно нещо да се публикува, а след това оплюва.
  • Предната версия ми хареса повече!
    Имаше по-голям заряд, искрица въображение стиковано с условието
    на темата, все пак е за юноши!
    А Карлосон е Детска и Юношеска Литература!
    Харесах до "Вълните дългокоси, разпилени, за вятъра сънуваха".
    И този вариант не е лош, но онзи беше удар в десятката за мен!
    Но всичко е субективно и резонно!
    Това не трябва да те спира, да публикуваш!
    Напротив всеки има право, да споява своите светогледи и образи!
    Гласувах!
    Успех!
  • Нека изясним функциите. Аз допуснах товорбата до участие, защото беше качена в прозорец за публикуване в конкурс и защото отговаря на условията за публикуване в сайта. Не мога да я вадя от конкурса. Това не е моя работа. Модераторите преценяват дали творбите отговарят на кокурсните условия и дали да ги декласират. Допускането до участие в конкурса не зависи от тях. Не ги обвинявайте без вина. Такъв е порядъкът. Първо редактор преценява дали става за сайта, после модератор -- за конкурса. При декласиране тврбите остават на авторските страници.
  • Ева, аз не Ви познавам и не разбрах с какво съм Ви обидила. Споделих, че това което чета ми харесва и че нямам база за сравнение. Останалото беше принципно мнение. Но не се притеснявайте. Ще внимавам за бъдеще, да не се объркам и да не Ви коментирам. Между другото имате опция да изтриете коментара ми.
    Георги, аз преча ли ти когато заявявам моята принципна позиция? Надявам се - не. Не ми пречиш и ти. Ти имаш право да изкашеш мнението си, аз- също. Виж ако смяташ, че ти имаш прово, а аз - не... Тогава може и да почнем да си пречим
  • Ето и мнението ми за този стих, което смятан, нямате повод да изтриете!
    Съжалявам, Ева, но стихчето в този си вид е безлично в този си вид! Но ти нямаш вина за това! След намесата на модератор от сайта, който в прав текст заяви, че авторската ти творба на нищо не прилича, и е някакъв хибрид, ти, направо насила бе принудена да редактираш творбата си, което я направи поне в моите очи бледо подобие на оригинала!
    Смятам, че щом една творба е допусната за конкурс, подобна намеса е най-малкото, грозна и неуважителна спрямо авторът и!
    С уважение :
    Георги Каменов
    ПП
    Коментарът ми е по творбата. Смятам, че няма основания да бъде изтрит!
  • От толкова коментари не успях да благодаря на тези, писали по стиха.
    Ирен, много ще ти бъда благодарна ако се въздържаш от коментари под моите произведения. Благодаря предварително. Още повече е неуместно да се намесваш в спор, в който не си наясно за какво иде на реч.
    Георги, не се ядосвай. Все пак имат право да определят правилата. Аз наистина сама пожелах първият стих да бъде премахнат, по предложение на модератор. Смятат, че щом е за конкурсна работа, трябва да има по-високи критерии. Изобщо не ме интересува дали ще ме трият от този сайт или не. Много неща не ме кефят. Приех предизвикателството ей така. Даже не си и мисля, че ще спечеля. Това пък изобщо не ми е минало през главата. А за стихчето не се ядосвай. Аз си го пазя.
    Айде сега ще ви помоля, наистина по темата, А?
  • Коментирайте творбата. Тук не е форум на свободна тема. Коментари, които не касаят творбата и темата от конкурса ще бъдат изтривани.
    Препоръките не са нито рамки, нито окови.
    Те имат пожелателен характер. Задължителни условия има в Павилника и Общите условия за конкурсите.
  • Май целта в да бъда изгонен от тук, защото не се страхувам да изявявам собствена позиция?
    Ако не съм ви удобен, майсторе, трийте ме, но досега съм си писал със седем човека от този сайт... Пет от тях ми казаха, че се чувстват ограничени в сайта, и над тях се прилага натиск и принуда. Същото усетих и аз...
    Да, сайтът е супер, защото има много хора в него, но и това, казаното от мен, го има.
    Знам само, че малцина открито ще си го кажат, защото българина е свикнал да търпи, но аз го казвам, защото е факт, пък ако ще никой публично да не ме подкрепи. Свикнал съм на това и в реала...
    Ирен, ако искаш да ме изгониш, кажи го открито. Явно нещо не съм ти удобен и на теб!
    Но аз ще се боря докрай! И тъй като говоря открито, не ползвам обиди, нито пък лъжа, колкото и да ви се иска, не виждам повод за истриване. Но и да го направите, няма да се обеся заради това!
  • Няма как да определя кой вариант е по-хубав, защото не съм чела първия. Но това което прочетох тук, на мен ми хареса.А и не съм специалист.
    Георги, да се твърди, че в един сайт за изкуство , където публикуващите редактори и модераторите, отделят безвъзмездно от личното си време, за да прочетат и публикуват всичко, което "избълваме", искат да ни "гилотинират", е меко казано според мен грубо и необмислено. Ако се замислиш малко, ще разбереш, че задачата никка не е лека. Границата между това да обидиш някого и да запазиш сайта да не стане чалгаджийница е много крехка. И няма нужда от "войни", а само от спокойно споделяне на мнение. В крайна сметка, никой не ни кара насила и да публикуваме тук, нали?
  • Нека да не наричаме добронамерените препоръки ,,гилотиниране,,. Творбата беше свалена по искане на авторката. Това е нейно право. Желая й успех!
  • Сега е по-добре.
    Мъниеносец, ако съдим по творбите ти, наистина не разбираш от рамки и структури.
    Едно уточнение. Това е нова публикация. Не е наследила оценки, дадени гласове, коментари от предишната. Не трябва да се редактира конкурсна творба. Ако се свали от сайта (не само от конкурса) и се качи отново, е друго нещо. Според Закона за авторското право, авторите имат право да си редактират творбите. Правилникът на сайта не протоворечи на Закона. Ето го начинът -- сваляне от сайта и публикуване наново в редактиран вариант. И събиране на нови гласове. Целта е да няма подмяна вота.
  • Ева, предишният вариант (оплют от "специалистите експерти)" ми харесваше поне 5 пъти повече...
    Жалко, че водени от модератор тук, унищожиха една Прекрасна творба...
    Затова аз Официално влизам в конфликт с всички шефове в Откровения!
    Ако е творчески сайт, да не "гилотинират" творците със собствен почерк, ако не е, да кажат официално - тук се допускат само такива и такива творби, и да се свършва!
    Предполагам, че ще ме изтрият, но роб на системата (им) няма да бъда! Да го знаят!
    Жалко за хубавата ти творба, това за мен е бледо копие на оригинала...
  • " Вълните дългокоси, разпилени, за вятъра сънуваха

    И притаила огнен дъх, прегръщах синьото небе." - красота!
  • Благодаря за подкрепата, Розали!
    Мълниеносец, споко, има време и за трети опит. И насеченото ще го оправя 🤗
    Благодаря, Мариана, нека специалистите се изкажат 😊
Предложения
: ??:??