На стъкления покрив - детски спомен
На стъкления покрив под звездите
аз вкусвах тихо от сълзите на падащия мрак.
И ей така, съвсем по детски, се раждаха мечтите.
А аз летях, понесена от призрачния зрак.
Луната пълна, поливаше ме с лунен, снежен прах...
Дъждът коне рисуваше, а те светулките целуваха.
Щурчета пееха в захлас, букет от нотички набрах!
Вълните дългокоси, разпилени, за вятъра сънуваха
И притаила огнен дъх, прегръщах синьото небе.
Игрите не забравям, стаила в спомените лишни...
Кънти звънче, гласът на мама, потапям се в море.
Ах, миг на красота ми носят дните предишни!
Ухание се носеше на ментов сладолед,
смокини, шоколад и много оптимизъм...
И всичко бе забава, наивен, детски светоглед.
Сега съм тук, пораснала, ех, този реализъм...
На онзи стъклен покрив под звездите,
където нивга няма да се върна пак.
© Eva Rang All rights reserved.
The work is a contestant:
