28.10.2018 г., 14:53 ч.

На светло 

  Поезия » Свободен стих
379 1 0

Прибирам бавно 
прегризаното въже в джоба си.
Китките ми също се опитват да потънат.
Безуспешно остават на светло.
Поне са свободни да пишат.
За тъмнината,
останала върху им.

 

Аз само стискам зъби.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??