На светло се губя
На Дявола съм аз любимата,
или на някой още по-черен сумрак,
изгасена и пепелна, все неимана,
мълчала и отричала, унищожена до крак.
От дявола съм аз поискана,
из някои долни земи,
и като вечност върху мъжете разплискала
страст, която прояжда, не гори.
Не се давам невеста на светлото.
Не знаеш ли, че светят ми зениците
и само на тъмно същността ми усещат?
На светло се губя. Прекалено силно ми грее обичането.
18.02.2011г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
