На Дявола съм аз любимата,
или на някой още по-черен сумрак,
изгасена и пепелна, все неимана,
мълчала и отричала, унищожена до крак.
От дявола съм аз поискана,
из някои долни земи,
и като вечност върху мъжете разплискала
страст, която прояжда, не гори.
Не се давам невеста на светлото.
Не знаеш ли, че светят ми зениците
и само на тъмно същността ми усещат?
На светло се губя. Прекалено силно ми грее обичането.
18.02.2011г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
