На светло се губя
На Дявола съм аз любимата,
или на някой още по-черен сумрак,
изгасена и пепелна, все неимана,
мълчала и отричала, унищожена до крак.
От дявола съм аз поискана,
из някои долни земи,
и като вечност върху мъжете разплискала
страст, която прояжда, не гори.
Не се давам невеста на светлото.
Не знаеш ли, че светят ми зениците
и само на тъмно същността ми усещат?
На светло се губя. Прекалено силно ми грее обичането.
18.02.2011г.
гр. Сопот
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Събина Брайчева Все права защищены
