15.05.2015 г., 21:14

На татко

1.3K 0 0

 

 

Понякога се връщам 

пак назад.           

И сърдя ти се, татко.                                                                                                                         За дните, в които ти         

не бе  с  нас.     

За миговете, които                                                                                                                             не изживяхме заедно.             

 

За дните, в които       

исках да си там до мен.                                                                                                                   

Да имам бащина закрила.        

И вечер сгушена във теб                     

ръката твоя да ме е покрила.                                                                                                                                                                                                                                                                       - Момичето на татко! - да ми кажеш.        

И след това да се похвалиш с мен.        

О, ти не знаеш как го исках, татко!                                                                                                                                                                                                                                                             

Не знаеш колко мъка срих във  мен,         

плачейки във спомени обляна.                    

И заспивах с надеждата за следващия ден,                                                                                 че може утре да си пак със мама.                                                                                                                                                                                                                                                                 Сега, когато остаря,                   

и косата ти е  бяла.         

Нямам право на това -            

Да те съдя, тате!                                                                                                                               

                                                                                                                                                              Искам да ти благодаря           

за живота, който ти ми даде.                                                                                                           Това че липсваше до мен,                                                                                                             

имаше и добрата си страна -                                                                                                           Жена от камък ме направи!                                                                                                                                                                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...