15.05.2015 г., 21:14

На татко

1.3K 0 0

 

 

Понякога се връщам 

пак назад.           

И сърдя ти се, татко.                                                                                                                         За дните, в които ти         

не бе  с  нас.     

За миговете, които                                                                                                                             не изживяхме заедно.             

 

За дните, в които       

исках да си там до мен.                                                                                                                   

Да имам бащина закрила.        

И вечер сгушена във теб                     

ръката твоя да ме е покрила.                                                                                                                                                                                                                                                                       - Момичето на татко! - да ми кажеш.        

И след това да се похвалиш с мен.        

О, ти не знаеш как го исках, татко!                                                                                                                                                                                                                                                             

Не знаеш колко мъка срих във  мен,         

плачейки във спомени обляна.                    

И заспивах с надеждата за следващия ден,                                                                                 че може утре да си пак със мама.                                                                                                                                                                                                                                                                 Сега, когато остаря,                   

и косата ти е  бяла.         

Нямам право на това -            

Да те съдя, тате!                                                                                                                               

                                                                                                                                                              Искам да ти благодаря           

за живота, който ти ми даде.                                                                                                           Това че липсваше до мен,                                                                                                             

имаше и добрата си страна -                                                                                                           Жена от камък ме направи!                                                                                                                                                                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...