May 15, 2015, 9:14 PM

На татко

  Poetry » Other
1.3K 0 0

 

 

Понякога се връщам 

пак назад.           

И сърдя ти се, татко.                                                                                                                         За дните, в които ти         

не бе  с  нас.     

За миговете, които                                                                                                                             не изживяхме заедно.             

 

За дните, в които       

исках да си там до мен.                                                                                                                   

Да имам бащина закрила.        

И вечер сгушена във теб                     

ръката твоя да ме е покрила.                                                                                                                                                                                                                                                                       - Момичето на татко! - да ми кажеш.        

И след това да се похвалиш с мен.        

О, ти не знаеш как го исках, татко!                                                                                                                                                                                                                                                             

Не знаеш колко мъка срих във  мен,         

плачейки във спомени обляна.                    

И заспивах с надеждата за следващия ден,                                                                                 че може утре да си пак със мама.                                                                                                                                                                                                                                                                 Сега, когато остаря,                   

и косата ти е  бяла.         

Нямам право на това -            

Да те съдя, тате!                                                                                                                               

                                                                                                                                                              Искам да ти благодаря           

за живота, който ти ми даде.                                                                                                           Това че липсваше до мен,                                                                                                             

имаше и добрата си страна -                                                                                                           Жена от камък ме направи!                                                                                                                                                                   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...