May 15, 2015, 9:14 PM

На татко

  Poetry » Other
1.3K 0 0

 

 

Понякога се връщам 

пак назад.           

И сърдя ти се, татко.                                                                                                                         За дните, в които ти         

не бе  с  нас.     

За миговете, които                                                                                                                             не изживяхме заедно.             

 

За дните, в които       

исках да си там до мен.                                                                                                                   

Да имам бащина закрила.        

И вечер сгушена във теб                     

ръката твоя да ме е покрила.                                                                                                                                                                                                                                                                       - Момичето на татко! - да ми кажеш.        

И след това да се похвалиш с мен.        

О, ти не знаеш как го исках, татко!                                                                                                                                                                                                                                                             

Не знаеш колко мъка срих във  мен,         

плачейки във спомени обляна.                    

И заспивах с надеждата за следващия ден,                                                                                 че може утре да си пак със мама.                                                                                                                                                                                                                                                                 Сега, когато остаря,                   

и косата ти е  бяла.         

Нямам право на това -            

Да те съдя, тате!                                                                                                                               

                                                                                                                                                              Искам да ти благодаря           

за живота, който ти ми даде.                                                                                                           Това че липсваше до мен,                                                                                                             

имаше и добрата си страна -                                                                                                           Жена от камък ме направи!                                                                                                                                                                   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...