5.08.2007 г., 21:09 ч.
На теб
Не погребвай тази любов,
в която доскоро толкова много си вярвал.
Не забравяй тези очи,
които са ти служели за огледало.
Не намразвай името, дето
си повтарял дори
и на сън
и не взимай дареното вече
и не казвай парливи слова,
защото
страшно е любов да умира,
когато казват, че вечна била.
в която доскоро толкова много си вярвал.
Не забравяй тези очи,
които са ти служели за огледало.
Не намразвай името, дето
си повтарял дори
и на сън
и не взимай дареното вече
и не казвай парливи слова,
защото
страшно е любов да умира,
когато казват, че вечна била.
© Наталия Божилова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
много хубаво стихотворение
-
Много тъжно , но красиво стихотворение.
И много истинско. С обич, Наталия. -
Толкова тъжно ... и толкова вярно ...Успех!
-
ДА!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
когато казват, че вечна била. - ДА СТРАШНО Е!