6.11.2024 г., 19:19

На теб

650 2 6


В Бургас, казват, рядко вали
и трудно ще срещнете зима. 
Снегът там е рядкост, нали? 
Обаче, красавци пък има! 

 

Така най-случайно веднъж
видях го на плажа в анфас. 
Реших си - ще бъде мой мъж, 
а той ме погледна в захлас! 

 

Банкер, полиглот, ерудит - 
понякога леко сърдит. 
Щом има концерт на "Депеш", 
отива! Че, как ще го спреш? 

 

От футбол се малко увлича 

и с анцуг умерено тича. 
Кафенце обича да пие
и скъсан чорап ще зашие. 

 

Конфликти не са му присъщи
и с него уютно е вкъщи. 
Така че аз моя съпруг
не бих заменила за друг! 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bo Boteva Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

11 място

Коментари

Коментари

  • Добро утро и благодаря на Таня и Младен! Хубава тема си задала, Таня. Очаквам, че ще има интересно творчество.
    Желая хубав ден на всички!
  • Рядко се случва една съвременна съпруга да говори с толкова обич за мъжа си. Явление достойно за похвала! Давам глас за успех в този конкурс.
  • Успех, Bo Boteva!
  • Много мило!
    Щом може за теб и чорап да зашие,
    значи любов в сърцето си крие!
    Успех, Но!
  • Благодаря, Юри, музикален поздрав:

    https://youtu.be/r_0sL_SQYvw?si=NTj8gH7DBMKxDEco

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...