31.01.2006 г., 21:46

На Теб, Обич Моя

1.2K 0 1
Исках да ти кажа, че те обичам,
         но не посмях.
Вярвах,че вечно ще сме така,
но съдбата ни раздели.

Сега страдам и съжалявам,
че те загубих,
не мога да съм с теб
и това ми тежи ужасно.

Повече не искам да имам друг,
знам,че ще ми мине,
но болката не ще затихне,
раната ще живее вечно.

Разделиха ни завинаги.
не мога да го приема,
но нямам избор,
такава ми е орисията.

И така ще съм,
докато не ме намери следваща лювов,
която да ме разсее,
да не ме утеши, за да си мисля, че съм щастлива.

Това е, обич моя,
не исках така да се получи,
но ето, че животът пак ме наказа
и тъжна и самотна пак съм аз!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...