Исках да ти кажа, че те обичам,
         но не посмях.
Вярвах,че вечно ще сме така,
но съдбата ни раздели.

Сега страдам и съжалявам,
че те загубих,
не мога да съм с теб
и това ми тежи ужасно.

Повече не искам да имам друг,
знам,че ще ми мине,
но болката не ще затихне,
раната ще живее вечно.

Разделиха ни завинаги.
не мога да го приема,
но нямам избор,
такава ми е орисията.

И така ще съм,
докато не ме намери следваща лювов,
която да ме разсее,
да не ме утеши, за да си мисля, че съм щастлива.

Това е, обич моя,
не исках така да се получи,
но ето, че животът пак ме наказа
и тъжна и самотна пак съм аз!!!