JoyDimitrova (Радост Димитрова)
41 129
22.08.2015 г., 20:29 ч.

На тревата 

  Поезия » Друга
543 0 5

И какво като те няма?

Нима живея по-различно?

Тук на нашата поляна

сама си идвам периодично.

 

И днес отново е дъждовно,

мрачно и до болка посивяло,

тихо и съдбовно,

смачкано и някак вяло.

 

Същото като преди,

разбрах само едно,

светът не се променя,

променяме се само аз и ти.

 

Тревата си е все така зелена,

танцува в ритъма на лъхащия вятър.

Недостойна да се възнесе,

грима си бърше в земния театър.

 

Но любовта ù ти нима не виждаш?

Приласкана в слънчева прегръдка,

невинна жертва на дъжда прииждащ,

отнесена като самотна глътка.

 

Сива и обезобразена

 в този свят тя не съществува.

и литва преобразена

в океан небесен да поплува.

 

Но тук на моята планета,

други закони веч царуват.

Като през обърната монета,

демоните отново ми гостуват.

 

В чаша пълна с пепел

виждам паднали звезди,

а не безброй разбити,

изгорени и от Бога скрити – танцуващи мечти.

 

Не се лъжи – тук няма оптимизъм.

Той не вирее в тези ширини.

В този мрачен организъм

план съдбовен се крои.

 

Какво като те няма?

не изпускаш много,

тук на нашата поляна –

любовта я няма да те гледа строго.

 

© Радост Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??