На тръгване
Тръгваш ти,
а след теб остава автобусната спирка,
която ни събра завинаги,
но от носталгия към ежедневието си
привикна честичко да ни дели!
Остана усмивката ти трудна,
нелишена от взаимност да зари!
Остана допирът на силната ти длан
да ме гори!
Остават небрежно подредени,
тревожни, мислите ми!
Остава надеждата,
че скоро спирката отново
ще ни приюти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МИСИЯ Всички права запазени
