Тръгваш ти,
а след теб остава автобусната спирка,
която ни събра завинаги,
но от носталгия към ежедневието си
привикна честичко да ни дели!
Остана усмивката ти трудна,
нелишена от взаимност да зари!
Остана допирът на силната ти длан
да ме гори!
Остават небрежно подредени,
тревожни, мислите ми!
Остава надеждата, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up