Тръгваш ти,
а след теб остава автобусната спирка,
която ни събра завинаги,
но от носталгия към ежедневието си
привикна честичко да ни дели!
Остана усмивката ти трудна,
нелишена от взаимност да зари!
Остана допирът на силната ти длан
да ме гори!
Остават небрежно подредени,
тревожни, мислите ми!
Остава надеждата,
че скоро спирката отново
ще ни приюти!
© МИСИЯ All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
