Тръгваш ти,
а след теб остава автобусната спирка,
която ни събра завинаги,
но от носталгия към ежедневието си
привикна честичко да ни дели!
Остана усмивката ти трудна,
нелишена от взаимност да зари!
Остана допирът на силната ти длан
да ме гори!
Остават небрежно подредени,
тревожни, мислите ми!
Остава надеждата,
че скоро спирката отново
ще ни приюти!
© МИСИЯ All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
