28.04.2021 г., 19:28

На тръгване

512 0 1

 

На тръгване...

 

... и да повелява

Съдбата с огнен знак –

не ме изпепелявай!...

Обичах те все пак!...

 

Иди́ си добротата,

с която те дарих –

нашепвайки самата ти  

за теб написан стих!...

 

И не отмъквай вярата,

че може някой ден,

прегърнали се с Вятъра

да тръгнем във тандем

 

да търсим нови истини

за старите мечти –

безумни, но единствени

останали почти...

 

... Една Мечта позната

дочувам стене там,

където във душата си

ѝ бях издигнал храм,

 

но нямам вече силата

за да я утеша́

и ще си стене милата -

там в моята душа...

 

Ти тръгваш днес уверена,

ами ако грешиш (?)

и в болка непремерена

сама не издържиш!...

 

Днес няма да те спирам:

щом можеш забрави́...

Аз вече съм брониран:

решиш ли – си върви!...

 

02.04.2021.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...