4.02.2023 г., 7:52

На тръгване какво ли завещаваш

617 0 1

Какво ли носиш, когато си с празни ръце

Какво ли даваш като нямаш нищо

Като мълчиш говори твоето лице

С очи затворени какво ли виждаш

 

Какъв ще бъдеш днес напук на вчера

Какво ще сториш днес наместо утре

Как грозното душата ти променя

Как гали дребното, а злото дебне вътре

 

Какво си дал на този свят на идване

На тръгване какво ли завещаваш

Къде оставяш себе си и другия

Какво ли за живота научаваш

 

Какво научи за усмивката през сълзи

За болката какво ли ти узна

И как намери сили да възкръснеш

За прошка след поднесена злина

 

Сбери се в себе си, танцувай с мислите

Вярвай дишай и напред върви

Не спирай, смел бъди, поискай го

Животът сам ще те възнагради

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво Роси ! Много хубав стих с много философски разсъждения .Неговата силна част са многото риторични въпроси,които задаваш на читателя.Те са основополагащи във изграждане на вселенския морал и на живота като цяло.Ето защо те поздравявам !!!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...