Feb 4, 2023, 7:52 AM

На тръгване какво ли завещаваш

618 0 1

Какво ли носиш, когато си с празни ръце

Какво ли даваш като нямаш нищо

Като мълчиш говори твоето лице

С очи затворени какво ли виждаш

 

Какъв ще бъдеш днес напук на вчера

Какво ще сториш днес наместо утре

Как грозното душата ти променя

Как гали дребното, а злото дебне вътре

 

Какво си дал на този свят на идване

На тръгване какво ли завещаваш

Къде оставяш себе си и другия

Какво ли за живота научаваш

 

Какво научи за усмивката през сълзи

За болката какво ли ти узна

И как намери сили да възкръснеш

За прошка след поднесена злина

 

Сбери се в себе си, танцувай с мислите

Вярвай дишай и напред върви

Не спирай, смел бъди, поискай го

Животът сам ще те възнагради

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво Роси ! Много хубав стих с много философски разсъждения .Неговата силна част са многото риторични въпроси,които задаваш на читателя.Те са основополагащи във изграждане на вселенския морал и на живота като цяло.Ето защо те поздравявам !!!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...