На Василя, мой брат
В късен час на хладна юлска нощ,
на себе си се моля да не те забравя,
братска обич в мен витае доживот
и спомените си във нея съхранявам.
Бяхме млади сякаш пъпките на роза,
сложени под синевата в двоен свят.
Ала всеки дъх на мойта болна проза,
ти лекуваше с ръцете си от бял памук.
Рисувахме със пръсти по платната
и създавахме живот след всеки бряг,
римувахме със думи свободата, заедно,
макар и разделени в този си живот.
Бяхме пъстри, бяхме и самотни, даже,
бяхме двама братя по сърце и ум.
Бяхме с теб като сиамските близнаци,
случили в съдбите си един на друг.
Приличахме на морско синьо дъно,
което и до днес остана кротко, без вълни,
ти на небето гръмогласно свирна, тихо
и всемирът затрепери в твоите очи.
Преди да те познавам скитник бях,
сълзите правеха корито и от там - море
с теб танцувахме във воден танц,
по-щастливи от засмяното дете.
Ходехме по прашните пътеки млади,
ала пъпката разпукна и във теб видях,
мое огледало бе и моят верен спътник,
мой приятел ти остана доживот!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Дев Всички права запазени
