21.07.2012 г., 16:56

На воденица...

1.9K 0 1

           На воденица...

                     

                      Хей Воденичарю,

                      м`оите `очи твои нека бидат

                      сомели го житото...

                     ...Море невесто вода си немам-

                     не го мелам житото...

                                 Народна  Песен

 

-Бре Воденичарю, дърти мераклийо,

на невести млади ли не се насити?...

Давам ти очите си, хубост в тях да пиеш,

но едно те моля: сомели го житото...

 

„Ех, Невесто хубава, гледаш дяволито,

като невестулки шават ти очите-

кой  ли би отказал хубост да опита,

но вода си немам,  не го мелам житото.”

 

-Бре Воденичарю, дърти мераклийо,

виждам го желанието, в погледа ти скритото

и с коси от свила аз ще те обвия,

но едно те моля: сомели го житото...

 

„ Ех Невесто гиздава, със коси разрошени,

Вятърът подлуднал  в тях самотен скита,

кой не би потънал в ласката разкошна,

но вода си немам- не го мелам житото.”

 

-Бре Воденичарю, дърти мераклия,

знам и мене искаш да прекараш в ситото,

ето ти снагата ми, с младостта вземи я,

после ако дишаш: сомели ми житото!..

 

„Ех Невесто писана, другимо наречена,

ей сега ще пусна вадата в коритото,

чакам те да дойдеш за любов довечера-

пък  като си рекла  мелам го и житото!..”

 

д-р Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....