На воденица...

           На воденица...

                      Хей Воденичарю,

                      м`оите `очи твои нека бидат

                      сомели го житото...

                     ...Море невесто вода си немам-

                     не го мелам житото...

                                 Народна  Песен

-Бре Воденичарю, дърти мераклийо,

на невести млади ли не се насити?...

Давам ти очите си, хубост в тях да пиеш,

но едно те моля: сомели го житото...

„Ех, Невесто хубава, гледаш дяволито,

като невестулки шават ти очите-

кой  ли би отказал хубост да опита,

но вода си немам,  не го мелам житото.”

-Бре Воденичарю, дърти мераклийо,

виждам го желанието, в погледа ти скритото

и с коси от свила аз ще те обвия,

но едно те моля: сомели го житото...

„ Ех Невесто гиздава, със коси разрошени,

Вятърът подлуднал  в тях самотен скита,

кой не би потънал в ласката разкошна,

но вода си немам- не го мелам житото.”

-Бре Воденичарю, дърти мераклия,

знам и мене искаш да прекараш в ситото,

ето ти снагата ми, с младостта вземи я,

после ако дишаш: сомели ми житото!..

„Ех Невесто писана, другимо наречена,

ей сега ще пусна вадата в коритото,

чакам те да дойдеш за любов довечера-

пък  като си рекла  мелам го и житото!..”

д-р Коста Качев