25.03.2018 г., 19:40 ч.

На второ ми либе 

  Поезия » Хумористична
743 5 14

Чувствам се малка и слаба,

пясъчна и натрошена.

Горда си беше баба,

с друга не бе подменена.

 

Сякаш, настъпил фустана,

вятър ми стяга чембера.

Чудя се дъл' да пристана

на второ ми либе от вчера.

 

Първото днес се бракува

за гиздосия по-млада.

Що ли да са преструвам –

дýша  по него ша страда.

 

Искам глава си да сложа

баш на дръвника сред двора...

Срам ме е, веке изложих

име моминско, бе ора!

 

А ме задява комшия

още от лятото лани.

В стъпките ми пришит е

вчера в стобора ма фана.

 

Лъсна очи тенекета,

като издач ма пришпори.

Чувствата били ментета...

вторият ги пребори.

 

Тъпан зове на мегдана

вито хоро да се вие.

Що ли да не пристана,

съ̀лзите да си изтрия?

 

Кърша снага сто килата,

в момкови двори надничам.

Кат' са обърне колата,

мога и друг да обичам!

 

Втори си аз ще пристана,

нищо, че ми е от вчера.

Бързо пристягам фустана

и си завързвам чембера.

 

Той е с имане голямо,

данък народен събира.

Не във колибка от слама –

в замък жувей, на баира.

 

 

 

С  това стихотворение участвах преди няколко години

в един хумористичен конкурс и реших да ви го покажа,

приятели. Ще се радвам, ако успея да ви накарам да се

усмихнете!

 

 

 

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че съм станала причина за усмивката ти и благодаря за коментара, Ласка!
  • Поздрав за усмивката!
  • И аз ти благодаря! Хубав да е денят ти!
  • Приятна изненада е твоето усмихнато стихче. Благодаря за настроението.
  • Зарадва ме коментарът ти, Роби!
  • С удоволствие се насладих на хумора ти, Мария!...Браво!...
  • Таня, веднага ти изпращам една спасителна усмивка да я закичиш на ревера на деня си! А на теб, Влади, благодаря сърдечно!
  • ... на мен пък ми стана тъжно...
  • И аз се усмихнах след вашите мили коментари, иде ми чак да си пристегна фустаня и да се изпъча гордо, гордо като лична мома! А за достойния стихотворен отговор, направо шапка ти свалям, Доче миличка! Възхищавам се на талантливите ти разнородни умения!
  • Ами, успя... И Дочето също успя... Благодаря и на двете!
  • Със замъка ти трябваше да почнеш.
    Направо бягай да не та превари друга.
    Таквиз ергени даже да са грозни
    са пълни с кандидатки за съпруги.
    Ако е стар - това си е поличба.
    Ша го изпратиш рано на небету.
    Кат съ събудиш някой ден вдовица
    да ти завиждат всички диванета.

    Благодаря за усмивката!
  • И аз съм възхитена, много е хубаво!
  • Развесели ме, Мими, имах нужда! Позвравления за чудесно написаното стихотворение!
  • Наистина ме усмихна, Мария. Талантливо поднесено хумористично стихотворение. Писането на въздействаща хумористична поезия не е никак лесно. Поздравявам те! Честито Благовещение!
Предложения
: ??:??