На второ ми либе
Чувствам се малка и слаба,
пясъчна и натрошена.
Горда си беше баба,
с друга не бе подменена.
Сякаш, настъпил фустана,
вятър ми стяга чембера.
Чудя се дъл' да пристана
на второ ми либе от вчера.
Първото днес се бракува
за гиздосия по-млада.
Що ли да са преструвам –
дýша по него ша страда.
Искам глава си да сложа
баш на дръвника сред двора...
Срам ме е, веке изложих
име моминско, бе ора!
А ме задява комшия
още от лятото лани.
В стъпките ми пришит е
вчера в стобора ма фана.
Лъсна очи тенекета,
като издач ма пришпори.
Чувствата били ментета...
вторият ги пребори.
Тъпан зове на мегдана
вито хоро да се вие.
Що ли да не пристана,
съ̀лзите да си изтрия?
Кърша снага сто килата,
в момкови двори надничам.
Кат' са обърне колата,
мога и друг да обичам!
Втори си аз ще пристана,
нищо, че ми е от вчера.
Бързо пристягам фустана
и си завързвам чембера.
Той е с имане голямо,
данък народен събира.
Не във колибка от слама –
в замък жувей, на баира.
С това стихотворение участвах преди няколко години
в един хумористичен конкурс и реших да ви го покажа,
приятели. Ще се радвам, ако успея да ви накарам да се
усмихнете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Поздрав за усмивката! 
