zefpet (Илко Карайчев)
40 612
6.02.2013 г., 21:08 ч.

На възел с иконите 

  Поезия » Друга
2442 1 22

Тя, мама, си остана като прошка.

Изпратила бе братята ми, татко.

Изплакваше ги тайно, само нощем,

а денем ни погалваше. За кратко.

 

Въздъхваше горчиво пред портрета,

тамян кадеше тихо, като сянка.

Очите ù си бяха две морета,

след отлив скрили мъката безкрайна.

 

На пръсти преминавах пред иконите,

а татко се усмихваше в отвъдното.

Не ме преливай – рече – по каноните,

а чашата изпий за мен, до дъното.

 

И аз изпивах виното и болката,

а мама все си шеташе притихнала.

Годините ли? Помня ли им бройката!

Най-тежка горест пиех там, под снимката.

 

Илко Карайчев - zefpet

© Илко Карайчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??