На ятата път да стори
Разтвори есента бедра
и облаци се разтуптяха...
По жилите на таз земя
горчиви друми се разляха!
Гръдта й натежа от плод...
С тръпчиво засладнили устни
целуна всеки жаден грозд,
косите си смолисти пусна...
С гладки длани тя засенчи
слънчевия диск. И стисна
в златните си здрави шепи
парещия миг. Разплисна
соковете си любовни
по въздушните танцьори!
С дъждове пръстта разрони...
На ятата път
да стори!
и облаци се разтуптяха...
По жилите на таз земя
горчиви друми се разляха!
Гръдта й натежа от плод...
С тръпчиво засладнили устни
целуна всеки жаден грозд,
косите си смолисти пусна...
С гладки длани тя засенчи
слънчевия диск. И стисна
в златните си здрави шепи
парещия миг. Разплисна
соковете си любовни
по въздушните танцьори!
С дъждове пръстта разрони...
На ятата път
да стори!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
