20.02.2011 г., 21:17

На заряд

1K 0 4

На заряд

 

Забравили сме…

Себе си забравихме

да облечем

във думи,

пълни с музика

и нощно откровение…

Оставили сме…

Другите оставихме да

се вредят в

живота ни

с нелепици.

В налудничави задължения.

Измислили сме…

Навиците си обмисляме

на  ежедневието.

Че все не ни достига

нещо..

Дори да се усмихнем.

Защото… всеки е зает.

По йезуитски да реши проблемите.

Оправдавам се…

За всеки случай.

А чуждите

във мен се целят

До тука

бях на мушка.

Натискам спусъка

Сардонистично.

 

Ако можеше

поне за обич

да ме стигнеш, време…

Ако можеше...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Хаджидимитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...