На заряд
Забравили сме…
Себе си забравихме
да облечем
във думи,
пълни с музика
и нощно откровение…
Оставили сме…
Другите оставихме да
се вредят в
живота ни
с нелепици.
В налудничави задължения.
Измислили сме…
Навиците си обмисляме
на ежедневието.
Че все не ни достига
нещо..
Дори да се усмихнем.
Защото… всеки е зает.
По йезуитски да реши проблемите.
Оправдавам се…
За всеки случай.
А чуждите
във мен се целят
До тука
бях на мушка.
Натискам спусъка
Сардонистично.
Ако можеше
поне за обич
да ме стигнеш, време…
Ако можеше...
© Таня Хаджидимитрова All rights reserved.