1.03.2008 г., 0:17

На Здрачаване

986 0 6

Тъмнина като отрова
се разтваря в светлината
и от слънцето умиращо
се ражда луната.

Синьото небе
в черно се превръща
и бавно започва
тъмнината всичко да обгръща.

Потапят се хората,
колите, сгради, градове.
Мъчат се, борят се
с тъмни зверове,
които в тъмнината
живеят и царуват
с единствената цел живота светъл да погубят.

И с тайнствените сили
те давят в тъмната отрова,
потъваш и заспиваш в лунната утроба.

Събуждаш се и виждаш -
умря в тебе светлината,
сега си тъмен звяр и
черпиш сили от луната.

Стани и ти един от нас,
броди по сенките,
за да си набележиш жертвите
и нека здрачът бъде
твоето оръжие, защита,
дом, в който ще празнуваме победа до насита!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защо обсъждате една на друга коментара и мнението и? Все пак пишете коментар за стиха... На мен ми харесва. Аз също понякога пиша "мрачни" стихове, но това не пречи да продължа. Поздрав и 6 от мен!
  • Да права си, Ася,че би било по-учтиво да коментирам стиха.Ако смятах, че знам какво точно в него трябва или не трябва да се оправи.Не ми се спори,просто си казвам мнението, нали така.Живо, здраво.
  • Доста лично го започнахте .. О.О
  • Права си,Адриана,това е сайт за лично творчество и освен място за публикации има място и за коментари,и те определено са лични.Като се замисля...не знам как бих написала неличен коментар...
    А за учено-научено-неучено и т.н....подлежи ли на обсъждане?Разбира се,че никой не се е родил научен (ни най-малко аз...)Казвам това,което мисля.
    Също така мисля,че ще е по-учтиво да коментираш стиха,заради който си влязла в тази страница,отколкото мнението ми.
    И какво по-различно каза ти от мен? (за темата в произведението )Каза,че не ти е присърце,аз май казах същото...
  • Ох, това нали е сайт в който може свободно да се публикува това, което ти е на душа?На мен също не ми е присърце тази тематика, но такива реакции като твоята,violently, ми се струват малко лични.Не сме се родили научени, освен ако не мислиш по друг начин за себе си. Виждаш ли, коментарът ми също стана личен.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...